Българските шевици са уникални и ни отличават като народ. През последните няколко години все повече българи и чужденци проявяват интерес към изкуството на народните шевици, към техниките на бродирането и към значението и символиката, които са вплетени в тях. В съвремието шевицата се появява като детайл в дрехите, аксесоарите, бижутата, мебелите и други елементи от бита.
Символиката на българската шевица е свързана с цветовете и фигурите, които се използват при бродирането. Обичайно се използват червен, зелен и бял цвят.
- И до днес считаме, че червеният цвят олицетворява кръвта и продължението на живота и предпазва и от зло. Нашите предци са свързвали редица поверия и обичаи с червения цвят, например: първото великденско яйце задължително се боядисва в червено; на китката на новороденото се връзва червен конец и др. Ето така, чрез вкореняването на тези традиции в съзнанието на българите, символиката на червения цвят се е пренесла и в народната ни шевица.
- Зеленият цвят олицетворява връзката между човека и природата. Свързва се с Дървото на живота, което дарява вечен живот, плодородие и изцеление.
- Белият цвят символизира чистотата, невинността, красотата и божествената светлина. Неслучайно ризата в народната носия е бяла.
Богатата орнаментика при изработване на шевиците също притежава своя символика. Най-често значението на елементите се свързва със семейството и рода.
- Ромбът е типичен детайл от българската шевица, който е израз на земното и женското плодородие. Например, престилката с ромбоидни елементи, носена от девойките и младите невести, е знак, че те вече могат да раждат и да участват във възпроизвеждането на рода. Ромбът в мъжкото облекло пък символизира пожелание за плодовитост.
- Маказът е знак, представляващ интерпретация на двете части на ромба, разделен на два триъгълника, чиито остри върхове се докосват. Допирането им е символ на съприкосновение, начало на контакта, тоест символ за годеж.
- Канатица означава „криле“ и е знак за семейството. Илюстрира се с два по-малки триъгълника от двете страни на Маказа. Среща се в разнообразни варианти – например, с добавен по още един триъгълник от двете страни е символ за род, а добавен трети, е символ за народ. Интересен факт е, че канатицата не е просто древна фигура. Според изследователи, като изображение тя съществува от поне 7 хил. години. Първото известно е от около 5300 г. пр.н.е. и е открито върху глинен съд в селищна могила Хаджилар, на около 615 км южно от Истанбул.
Народните шевиците, добили сакрално значение, се разполагали в крайните части на дрехата. Накрая на ръкавите, около шията и слънчевия сплит, върху главата, долу в края на фустата. По този начин те предпазвали видимите граници на тялото.
Така чрез семантиката на българската народна шевица в миналото нашите предци са разпознавали социалния статус на човека, носещ дрехата. Сега ние ги пренасяме в съвремието, за да запазим тези уникални традиции. Следвайки ги, ние от Елитекс се стараем да пресъздадем част от народното творчество в някои наши продукти, като съчетаем в тях стила на съвремието и богатството на миналото.